Need For Speed Most Wanted

loading...

Нуждата за скорост облада за пореден път и канадците от ЕА до такава степен, че решиха да пуснат две заглавия от поредицата на NFS в рамките на година. Макар и да не е точно продължение на Underground 2, Most Wanted наследява голяма част от предимствата и недостатъците на предшественика си. За съжаление приликата този път е твърде голяма. Въпреки обновените менюта и новия сценарий – вие пак трябва да си изкарвате хляба с незаконни състезания и да влагате баснословни суми в ъпгрейди и тунинг. След като ви изиграват за пореден път и загубвате любимата си кола в улично състезание, вие се оказвате на улицата с малко пари и голямо желание за мъст (е, поне си запазвате мацката). Но, за да можете да си я върнете, ще трябва да се изправите срещу човека, който ви я е отнел и който, за да има интрига в сюжета, изведнъж придобива наред с BMW-то ви и невероятни шофьорски способности и става най-добрият (и най-търсеният буквално) състезател.

В това се свежда идеята на Most Wanted – да станете и най-търсеният от полицията. Черният им списък на пръв поглед е кратък – само 15 души, но тръгнете ли нагоре по стълбицата, започвате да осъзнавате и колко много време ще трябва да отделите за всяко едно стъпало. За да можете да „предизвикате“ поредния от тях – ще трябва предварително да спечелите няколко състезания и да изпълните няколко мисии, обикновено свеждащи се до надбягване с полицията и вдигането на рекордни скорости, които ви дават пари и специални точки. След елиминирането на всеки един конкурент, можете да избирате от няколко групи специални бонуси, сред които – пари, карта за затвора, конкретен тунинг, боядисване и др. Разнообразието от марки е и може би найголямото, срещано в жанра – Вайпър, Ламборджини, Фиат, Порше, Ауди, БМВ, Мерцедес, Форд, Мицубиши, Рено, Субаро, Корвет, дори Кадилак – определено не може да се оплачете, че нямате избор.

Но дори да не ви харесват достатъчно техните модели (общо над 30) – имате възможност за тунинг, като съвсем естествено неговите ограничения са зависими от текущия ви прогрес в сюжета и парите, с които разполагате. С NFS MW на пазара се появи и бонус версия „Black Edition“, с малко повече коли и писти и допълнителни клипчета за създаването на самата игра. Първото, което буквално се набива на очи, е лъскавият свят, който HDR и „blooming“ технологиите, използвани от енджина, ни представят. Дотолкова лъскав, че от него често няма да можете да виждате дори ограничителните стрелки. Следващото нещо, което също няма как да избегне от погледа ви, е досадното друсане от високата скорост на колата и което ще трябва да търпите най-малкото, докато съберете пари за ъпгрейд на първоначалната „бричка“. Това, върху което акцентират тази година авторите, са полицаите най-голямата (и положителна) промяна спрямо двете предишни части. И макар и да сме ги виждали вече, този път те нямат нищо общо с тези от Hot Persuit заглавията.

Освен че не се отказват лесно, след като придобиете повечко популярност, те започват и да планират блокади, като към средата на играта ще се срещнете и с любимия хеликоптер. На определени места можете да се отървете от ескорта ви, като съборите например цистерна с вода или минете през бензиностанция. Тяхната комуникация този път е малко по-забавна и можете да следите местата, на които ви очакват да се появите, след като сте се изплъзнали на миникартата в ляво. Също забавно е и присъствието на специални места със забавен кадър в стил Матрицата. Ако успеят да ви спрат три пъти, докато карате една и съща кола – естествено оставате без нея, а ако това ви е последната кола в гаража – и кариерата ви свършва дотук. Самите състезания не са много кратки, но лошото впечатление в случая създава изкуственият интелект, който особено в началото е много непредсказуем. От една страна, колкото и грешки да правите – винаги ще можете да догоните, от друга, колкото и добре да карате – винаги ще ви догонват.

Ситуацията се влошава все повече и повече с напредъка ви в режима кариера – противниците минават винаги напряко, често са с по-добри коли, взимат завоите почти перфектно и единственият начин да успеете е като им пречите непрекъснато. Също се забелязва и повторяемост в разположението на трафика – на конкретни места винаги ви изскачат коли, така че да съжалявате, че не карате със скоростта на депресирана бабичка, а в същото време интензитетът му създава усещането, че се намирате в изоставено миньорско градче. Е, поне възможността за ресет си присъства и тук, което в комбинация с липсата на повреди, убива още малко от реализма. Въпросната кариера, освен с ранг листата в черния списък, се отчита и с един индикатор в менюто в проценти (по 3-5% средно на ранг). Това в началото може малко да ви отчая, тъйкато изместването на първия противник след близо час игра ви дава около 3%. В режим „предизвикателство“, обикновено се изправяте срещу задачата да нанесете щети на държавна собственост (огради, знаци, полицейски коли и др), но наградата си струва – при успех спечелвате кола. Градовете, из които можете да карате, са общо три, като се е запазил и режимът „свободно каране“, с който ни изненадаха в NFS Underground 2.

За съжаление, освен за да разучите града и да избиете някой друг комплекс заедно с кола на улицата – този режим няма да завладее сърцето ви и ще ви омръзне бързо. И понеже авторите, изглежда, са очаквали това да стане, можете спокойно да започвате мисиите и директно от гаража, подобно на първата част на Underground. Въпреки „професионалните“ актьори и режисура, всички кътсцени са скечирани като в комикс или рендерирани с енджнина на играта. Макар и оригинален, този подход се изтърква все повече и повече с всяка нова игра от поредицата и единствено сюжетната линия успява да запази интереса към тях. Качеството на звука е много добро и типично за студиото на Electronic Arts. Това, което наистина впечатлява обаче, е подборът на музиката.

От няколко години насам към всяка спортна игра ЕА лансират т.нар. EATrax, който за музикантите се явява удобна възможност за комерсиална изява, а за играчите безплатна възможност да се нарадват на любимите си изпълнители. Стиловете и този път са примесени метъл, прогресив, техно и рап, като на последния се набляга най-много. Мултиплеъра е другият скрит коз на ЕА. По принцип поредицата се слави с интензивните си състезания, като в зависимост от сървъра можете да играете и със собствена модвана версия на любимата кола. Разделеният екран също се е завърнал и пак е възможно да играете с приятел на един компютър. Но, това от което най-много ще бъдат разочаровани феновете, е, че за разлика от NFS HP2, няма да можете да играете в ролята на ченгетата. Необяснимо защо – авторите са решили да ни спестят един от най-забавните режими и са ни оставили единствено възможността за най-обикновени състезания.

Спрямо предишните части Most Wanted товари системата сравнително много, а ако смятате да търпите и HDR/blooming ефектите – ще трябва да разполагате с последно поколение видеокарта или да намалите резолюцията до минимум. На средно качество на детайлите и резолюция от порядъка на 1024х768 , без въпросните ефекти играта изглежда и върви учудващо добре и лъскавите коли радват окото. Микро мениджмънтът, комбиниран с полицейските гонки и свободата на действие, правят от NFS MW нещо много повече от състезателна игра с коли и съдейки по темпото, с което ЕА я променят, остава да очакваме от тях за следващата година и конкурентна на GTA реализация. Дали обаче цялото това усложняване не се отразява зле на играта и дали си струва жертването на безметежния аркаден стил, познат ни от по-старите NFS заглавия и замяната му с примитивен RPG вариант – това само времето и отзивите на играчите ще покажат..